Множествена склероза – симптоми и лечение

872 | January 20, 2016

   Множествената склероза е автоимунна болест, при която се наблюдава дегенерация на нервите на централната нервна система – тези на мозъка и на гръбначния стълб. При случаите на множествена склероза имунната система атакува собствения миелин – вещество, което обгръща нервите и е от ключово значение за тяхната проводимост и също така помага при предаването на нервните импулси. Като следствие от това електрическите импулси, които се движат по нервите, се забавят и самите нерви започват да се разрушават. Колкото повече стават засегнатите нерви, толкова по-затруднени стават функциите, контролирани от нервната система като речта, ходенето, писането, зрението и паметта.

   Симптоми при Множествена склероза

Симптомите на множествената склероза варират по отношение на интензитета и продължителността си. Пълна или частична ремисия (период на освобождаване от симптомите) има при около 70% от болните.

  • Зрителни нарушения – понякога те са първият симптом на заболяването, макар че обикновено отшумяват в последствие. Изразяват се в замъглено зрение, загуба на зрението на едното око, както и загуба на цветното зрение. Зрителните симптоми често са придружени или предшествани от болка, тъй като е оптичният нерв е възпален.
  • Усещане за слабост в крайниците – понякога придружено от трудности с координацията и поддържането на баланс.
  • Мускулни спазми, умора, скованост, изтръпване и болка са чести симптоми при множествената склероза.
  • Може да се появят загуба на чувствителност, нарушения на говора (трудност при артикулирането на думите), треперене и световъртеж.

50% от болните изпитват умствени нарушения като:

  • намалена концентрация
  • дефицит на вниманието
  • известна степен на загуба на паметта
  • невъзможност за последователно изпълняване на няколко задачи
  • нарушения в способността за преценка

Други симптоми са:

  • депресия
  • маниакална депресия
  • параноя
  • неконтролируеми импулси за смях или плач

С влошаването на болестта се наблюдава и сексуална дисфункция, както и намален контрол върху пикочния мехур и червата. Високите температури засилват симптомите на множествената склероза при около 60% от страдащите от болестта. Бременността намалява броя на атаките, особено през първото тримесечие.

  Лечение на Множествена склероза

Все още не е създаден медикамент, който да лекува множествената склероза. Все пак има немалко медикаменти, които облекчават симптомите, разреждат пристъпите и ги правят по-леки.

  • Кортикостероиди – Methylprednisolon и Prednisolone повлияват положително пристъпите със своето противовъзпалително и имунопотискащо действие, макар и ефектът да е краткотраен. Напредването на болестта не се влияе от тях. Приложението им е свързано  с ускоряването на възстановяването след отделните пристъпи. Най-предпочитено е венозното прилагане на големи дози всеки ден или през ден.
  • Имуномодулатори – интерферони – намаляват честотата на пристъпите и риска от получаване на нов пристъп и забавят настъпването на инвалидизация. Прилагат се интерферони от клас бета (интерферон-бета): интерферон-бета 1а (препаратите Avonex и Rebif) и интерферон-бета 1б (Betaferon). Интерфероните са имуномодулатори, които успокояват отхвърлящите реакции на имунната система, а също така повишават устойчивостта на здравите клетки към вируси и повишават съпротивителните сили на организма. Пациентите лекувани с интерферон имат по-продължителни периоди без развитие на нови пристъпи, а при поява на нова атака оплакванията са по-малки.  Трябва да се отбележи, че хода на болестта е индивидуален. Пациентите се повлияват в различна степен и съответно е  възможно при някои да не се постигне успех при намаляването на честотата и тежестта на пристъпите. В първите месеци на лечението са възможни известни странични ефекти на медикамента, който е белтъчен продукт. Интерфероните могат да предизвикат грипоподобни оплаквания като болки и напрежение в мускулите, покачване на телесната температура, втрисане, чувство на обща слабост и умора, които често продължават седмици или месеци при някои болни. Отново е индивидуално кога ще отшумят тези реакции. Всеки пациент преминава курс на обучение, за да може сам да си поставя инжекциите.
  • Глатимер-ацетат (Copaxonе) – представлява синтетичен полипептид, който намалява честотата на пристъпите при пристъпно-ремитентната форма на болестта.
  • Имуносупресори – прилагат се Mitoxantrone, Azathioprine и Cyclophosphamide.